История

Образуването на БЕЦБ е тясно свързано с името на Димитър Бояджиев. Семейството му е живяло в гр. Кукуш, където успешна дейност са развивали евангелски мисионери от солунската мисионерска станция. Малкото евангелско общество състоящо се от няколко семейства, между които и семейство Бояджиеви, положило началото на БЕЦБ в града.

По време на Балканската и Междусъюзническата войни, през 1912 г., гр. Кукуш бил опожарен от турците и жителите му били принудени да напуснат града. Семейство Бояджиеви се преселват в гр. Гюмюрджина, където то се свързва с вярващи от местната евангелска църква, между които са - Мъгърдич Мелконян, Иван Изев и др.

Притиснато от събитията на Първата световна война, семейство Бояджиеви отново е принудено да се мести, за кратко в гр. Самоков, а от там окончателно в гр. Пловдив. Там през 1919 г. успяват да поставят началото на БЕЦБ в града. През същата година е приет и устава на църквата, който регламентира вътрешната организация и цялостната дейност на същата.

През 1921 г. ръководството поема Христо Бояджиев. В резултат на неговия ентусиазъм и всеотдайност Божието слово докосва много сърца и църквата бързо се разраства до 150 човека. Формират се и малки домашни църкви в квартал Столипиново, село Черничево, гр. Асеновград и София.

През 1924 г. църквата започва да издава списание "Благовестителна тръба", което през 1926 г. се преименува във "Фара на живота", а през 1928 г. в "Евангелска тръба".

През 1926 г. след среща с Димитър и Христо Бояджиеви в гр. Пловдив, Митьо Нанев и Никола Митев от Габрово са посветени в истината на Божието слово. Връщайки се в Габрово те споделят Божието слово със свои близки и роднини, които за кратко време стават вярващи. Така те поставят началото на БЕЦБ в гр. Габрово.

През 1934 г., по време на всеобщата църковна конференция в гр. Ессен - Германия е ръкоположен първият пастор на БЕЦБ - Христо Бояджиев. Това дава нов импулс на работата в църквата. Същата година, след завършване на духовното си образование, от Германия се завръща и Никола Бояджиев, който е разпределен в помощ на габровската църква.

През 1943 г. е нанесен първият тежък удар върху дейността на църквата. При разкрития от властите, че в църквата е прикрит преследван комунист, църквата е закрита и цялото й имущество е конфискувано. Преустановени са и връзките с чужбина. Но Бог съхранява нейните членове. Събиранията продължават, под формата на гостувания, в домовете на пастора Христо Бояджиев, Анкин Керкорян, Неделчо Петков, Петър Марчев и др. През периода 1944 - 1990 г., църквата води полулегално съществуване. Продължава дейността и на църквата в кв. Столипиново, гр. Пловдив.  

През 1973 г. започват опитите за легализиране дейността на църквата и нейната регистрация. След смъртта на Неделчо Петков и Григор Григоров през 1984 г. ръководството е поето от Петър Марчев, Благой Изев и Танчо Танчев. Те заздравяват единството в църквата и контактите с вярващите от Унгария, Швейцария и Германия.  

Регистрация на църквата завършва успешно през 1990 г., когато Министерството на външните работи, респективно Дирекцията по вероизповеданията, с писмо Ц - 030019 / 13.XI.1990 година, уведомява ръководството на църквата, че е завършена процедурата за уреждане на правното отношение на БЕЦБ и същата е официално регистрирана. На основание чл. 6 от Закона за изповеданията, с писмо № 04-02-172 от 07.11.1990 г. на Министерски съвет е утвърден  Устава на БЕЦБ.

От 03.06.2001 до 06.06.2001 г. в гр. Габрово се състоя Петата Източно-Европейска Конференция за Пастори и сътрудници. Ние сме горди за оказаото доверие, че БЕЦБ беше избрана за домакина на такъв важен форум. Присъствуваха 4 човека от Украйна, 7 от Русия, 7 от Германия, един от Сърбия, 13 от Пловдив, 4 от София и почти цялата църква от Габрово. Темата на Конференцията беше Новозаветните принципи на сътрудничество